Yapeku

Човек е способен да изпитва вина за действията си и когато постъпва правилно. На пръв поглед това изглежда нелогично, но е вярно.

Да вземем например човек, който се е държал достойно и разумно на интервю за работа, в резултат на което не са го наели. Да се държим достойно и разумно несъмнено е правилно, но колцина от нас ще изпитат вина, че не са се държали по начин, който би им осигурил работата? Или пък да вземем приятел, който ни моли да му направим услуга. Услугата обаче е такава, че трябва да използваме контактите си и малко да заобиколим закона, така че близкият ни по лесния начин да получи желаното. Отказваме му, защото да постъпваме безнравствено е неправилно. И все пак малцина от нас няма да чувстват вина в този случай.

Човек е напълно способен да изпитва вина, когато постъпва правилно. Интензивността на чувството за вина и колко често ни се случва да го изпитваме след като сме постъпили правилно е мерило за липсата ни на вяра в доброто.

Смисълът на живота е в метода. По-важно е какво правим и как го правим, а не какво ще постигнем. Затова мъдростта гласи: „Прави каквото трябва, да става каквото ще.“