Yapeku

Този и предходният пост са взаимосвързани.

Какво е надеждата?

Отговорът на този въпрос наднича в бездната на свръхчовешкото битие. Той частично разкрива защо съществуващото съществува.

Ако попитаме какво е надеждата, отговорите на повечето хора ще се свеждат до това, че тя е или вяра, или желание. Надеждата не е нито едно от двете. Това се доказва лесно, а достатъчно основание да го твърдим би трябвало да бъде самото съществуване на думата и нейната употреба.

Какво тогава е надеждата?

Вяра, надежда, любов. Вярата е следствие и по-същество думата е термин за знание. В известен смисъл вярата принадлежи на миналото. Любовта, тоест волята за добро, е метод. Любовта подобно на всяко друго средство принадлежи на настоящето.

Надеждата принадлежи на бъдещето. Бъдещето не съществува. То се сътворява (или открива). Това, на което се надяваме, не съществува. Надеждата е форма на краен идеализъм, при който идеалът в известен смисъл не съществува. Не е ясно и дали може да се сътвори.

Надеждата е свръхчовешка по своята природа. Тя е върховното дръзновение на духа, който чрез нея намира причина да съществува. Свободата, родила добро и зло, служи на надеждата*.

==================

*В човешки контекст надеждата на доброто е, че любовта е правилният метод. Надеждата на злото е друга, а оттам и методите му.