Yapeku

Целите не могат да бъдат морални или неморални. Такива могат да бъдат само средствата, чрез които се постига желаното.

Нека целта бъде да спасим живота на невинно дете, страдащо от генетична болест, която е поразила органите му. Достатъчно добра ли е тази цел, за да отнемем няколко живота, и така да набавим нужните органи за трансплантация? Очевидно не.

Въплътените цели са следствия, нова реалност. Дали тя е добра или лоша зависи само от пътя, по който е постигната. В нашия свят единствено средствата имат нравствена окраска. Погрешно е да се мисли, че целта да премахнем всички деца на света, е лоша цел. Това би била отвратителна нова реалност, защото е следствие от безкрайни убийства на невинни създания.

Средствата оправдават целите. Целта са средствата*.

=======

*Малката цел се явява средство за постигането на по-голямата цел. Така при всяко завъртане на колелото на времето целите-средства се сдобиват с нравствена окраска. Това поражда заблудата, че целите оправдават средствата. Изниква въпросът кое е началото – целите или средствата. Отговорът е парадоксален. От една страна очевидно е, че първо се раждат действията (средствата), а от тях целите. Едновременно с това първо се раждат целите и те създават необходимостта от действия. Парадоксът намира донякъде решение тук.