Yapeku

Кой обича повече България – Ботев или някой съвременен патриот, считащ, че българите са уникални по своята интелигентност, трудолюбие, гостоприемство, щедрост и прочие.

Ботев – ще отвърнем убедено. Последният обаче е считал българите като цяло за уникални по своята глупост, мързел, егоизъм… изобщо за идиоти, които не различават позора от славата. Уви, Ботевото мнение за българите съвсем точно отговаря на очевидната тогавашна, а и настояща действителност*.

В този краен пример се разкрива един от основните закони на този свят. Любовта и истината са неотделими, а между тях съществува зависимост от типа колкото повече, толкова повече**. В отвърналите се от истината очи няма да открием любов.

А това е така, защото любовта е просто аспект на Истината.

=======

*Очевидната действителност има обективни следствия върху обективния материален и духовен свят. Българският народ е беден, необразован, изключително невъзпитан и мързелив, както се вижда от ефективността ни на труда, по която сме на последно място в ЕС, както и от БВП на държавата и покупателната способност на гражданите й.

Субективният индивид има право да счита, че тези обективни следствия са субективни по отношение на субективността на друг индивид или на неговата собствена. В крайната си форма тази вяра в субективността (относителността) започва да отрича обективността на причинно-следствените връзки и задължителността на природните закони. Става лесно да умреш, тъй като, субективно погледнато, един сблъсък с бързия влак не е задължително да убива, а пък вирусът HIV да причинява СПИН. К.С. Люис би казал, че митът за относителността е сред най-големите успехи на Агитационния отдел на негово унижаемо нисочество.

** На Агитационния отдел на н.у.н. върховния тиранин му се налага да отрича математиката и числата. Според Сократ, Питагор, Св. Августин и много други просветени люде математиката е в основата на света и чрез нея се разкриват Божиите закони, тоест обективната реалност. Множество зависимости в тази свят са от типа или-или. Или гледаме телевизия, или не гледаме. Или рибата е прясна (по Булгаков), или не е. Или виждаме истината и обичаме хората, или не виждаме истината и не обичаме хората. Всички подобни двойки са изражение на прост математически закон (y=kx), който се изучава в основното училище. Този закон изключва всякакви събития извън или-или.

Агитационният отдел се опитва да втълпява (уви, доста успешно), че между или, или има още нещо, тоест, че някак си не е задължително или-или, ами е вече три пъти или-или-или. А защо не и или-или-или-или-или? Това интелектуално недоносче поражда в крайна сметка измамата на неутралността (т.е. отказа от избор). Родило е чудесната българска поговорка “преклонена главица сабя не я сече”. Проблемът е, че да преклониш главица е избор на едното от двете действия: или живееш достойно, или не живееш достойно. Или си свободен, или не си.

Отказът от избор също е избор (и то какъв!). “Или избираме, или не избираме” не съществува! Винаги избираме. Свободата на избора е най-висшата реалност, в която съществуваме, и няма отърване от нея.