Yapeku

Но вие обичайте враговете си, и им правете добро, [...]

и ще бъдете синове на Всевишния;

защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. (Лука 6:35)

В своята автобиография, озаглавена “Самопознанието”, Николай Бердяев споделя, че от най-ранна детска възраст концепцията за ада му се струвала невярна, защото не бил съгласен да вярва в Бог садист.

Бердяев е четял Кант и Хегел на 14 години. Той наистина е разсъждавал по най-важните въпроси от дете. За новото Християнство Бердяев ще е това, което през изминалите доста векове бе св. Аврелий Августин. Но да се върнем към ада.

Според философът концепцията за ада като място, различно от този свят, е човешка. Само човешката нравствена и интелектуална нищета може да създаде място на безкрайно и безмилостно страдание. Интелектуалната нищета създава абсурди.

Например: Бог ни обича, но е способен да ни измъчва вечно за греховете ни, които най-често са допуснати от слабост и незнание. Каква любов е това? И защо сме слаби и незнаещи, ако не по Негова воля? Или пък: всичко е Бог и ние сме част от Бога. Значи Бог измъчва себе си за собствената си грешка да създаде същества по свой образ и подобие, способни на зло, което е толкова зло, че изисква вечни мъки. Значи освен садист, Създателят се оказва също и некадърник и мазохист (защото сам Себе си измъчва). А също така наказва злото избирателно, и то със зло. Защо прочее не наказва злите дяволи, които пак Той е създал? Значи създава злото, за да го забрани, но после го поощрява, за да го наказва?

Човешката глупост може да бъде впечатляваща.

Както е лесно да се досетим, Бердяев е отлъчен от църквата за тези и други подобни разсъждения. Църквата пък на свой ред се реформира – непокръстените вече не отиват задължително в ада, а чрез пари (индулгенции) не се купува опрощение пред Бога. Въпросът е неизменният Бог ли се изменя (т.е. става по-добър и по-малко алчен за грошове) или църквата?

Но какво тогава е адът? Адът, както евангелието ясно казва, е земята, която обитаваме*. Сега сме изправени пред избор на кого да вярваме – на евангелието или на някоя от многобройните официални християнски религии (всяка от които отрича другите като ерес). Бердяев избира да вярва на евангелието и здравия разум.

Мъдър избор.

=====

* Има няколко различни пътя, по които се достига до тази истина. Един от тях е чрез основните постулати на Будизма за прераждането и кармата. Друг, но мрачен път, е този, който изследва кой е князът на този свят и кое е царството му.

***

Съжалявам, ако този пост обижда нечии религиозни чувства. Но няма по-висша религия от истината. Тук някой би казал, че никога няма как да бъдем уверени, че нещо е истина – какви дела са оправдани с “истината”. Няма да споря, но подобно на Бердяев и аз не вярвам в Бог садист, който не ни позволява да различаваме истина от лъжа (и добро от зло). Еклерите са еклери, а германците са германци. Въпросът какво са еклерите, разбира се, опира до вярата. Можем да изберем да вярваме в лъжа, а не в истина. Да, можем. Току-що неволно формулирахме разликата между фанатизъм и идеализъм. И все пак, еклерите са еклери, както би казал Галилей (ако го бяха погнали за еклерите).

Прочее, в съвсем различен смисъл Достоевски пише, че, ако математически му се докаже, че истината не е с Христос, той пак ще избере Христос.