Yapeku

Свободата е по-висша категория от доброто. Затова насила хубост не става. Свободата е по-висша категория и от злото. Затова насила и грозотия не става. С други думи свободата е задължителен закон, на който добрите и злите сили се подчиняват по необходимост, тъй както предметите се подчиняват например на гравитацията.

Следствието от този закон е най-благата вест на сътворението: злото не може да ни постигне насила, а само по наша собствена воля. Ние сме винаги защитени от злото, ако сами не го изберем.

За да е вярно горното, се изисква това, което може да ни достигне против волята ни и насила, да представлява зло за нас. Нека първо размислим съществува ли начин насилствено да бъдем накарани да мислим за нещо? Очевидно не. По същия начин не съществува сила или воля, която да ни заповяда и насили да вярваме в едно или друго. Нашите мисли и вяра са защитени от природния закон за свободата, защото свободата се отнася точно за тях.

Остана волята ни. Възможно ли е някой да я подчини насила? Не съществува такава хипноза. Волята на човека се подчинява на друга воля само доброволно. Било чрез вяра и вярност, било от алчност, жажда за власт, слава или нещо подобно. Във всички случаи обаче първо човекът избира на кого да подари волята си, тоест кому да служи.

Остава тялото. На него е лесно да повлияем по всякакъв начин. Но дали насилствените действия спрямо тялото причиняват добро или зло? Очевидният отговор е отрицателен, защото добро и зло са нравствени категории и като такива не се отнасят към предметите, а към духа. Тялото подобно на един чук е инструмент (на духа). Колкото на чука можем да направим зло, толкова и на тялото.

Ако бе иначе и убийството или мъченията можеха да ни подчинят на злото (тоест да ни направят зли), тогава щяха ли с радост най-светлите хора да жертват живота си в името на идеали и щеше ли Христос да позволи да бъде измъчван и убит? Нима великомъчениците не са светци и нима не са ясно показали, че чрез тялото мракът не е способен да проникне насила в душата?

Подобно на всеки друг предмет и тялото може да бъде средство за поквара на духа. Всъщност всичко, което правим с телата си, повлиява духа ни, доколкото, докато се осъзнаваме в тяло, сме тясно свързани с плътта. Ала всеки инструмент (или средство) служи на целта на волята, която го управлява. Ние избираме дали да допуснем злото в душите си чрез тялото или не.

Злото е подчинено на свободата и затова ни постига само по наша воля. Злото не принуждава, то изкушава. То е безсилно да ни причини вреда, докато сами не го изберем.