Yapeku

Подиграваме ли се на дявола, времето ни е добре оползотворено, защото той не обича това.

Всеки кандидат-изкусител (по К.С. Люис) е инструктиран най-надлежно да се бори със смирението, с тази най-опасна добродетел, която може да превърне дори и най-лишения от дарби човек в сладкодумна арфа в ръцете на Твореца. О, как мразят дяволите смирението, което може да отнеме от ръцете им всеки и по всяко време.

Затова те всячески се стараят да научат от най-ранна младост хората, че смирение означава пасивност. (Дяволът все трябва да лъже, завалията. Не е лесна неговата, щом всичко, което е истина, в крайна сметка служи на Друг.)

И така, според дяволското учение, да сме смирени означава да мълчим, когато трябва да казваме истината; да отстъпим, когато трябва да се борим; да търпим, когато трябва да роптаем и въставаме. В неговата скверна уста смирението е синоним на безволие. Страхливият мухльо вече не е страхлив мухльо, ами е смирен… Дяволски му работи.

Смирението е активна сила, която гаси егото. Воля, която подтиска инстинктите на плътта и присъщия на последната егоизъм. Смирението е волята и действието на духа, който подражава на първообраза си. Смирението е почитта и верността към висшия идеал, по необходимост изразени в действие.

Смирено е гръмогласието на просветителя.

Да бъркаме смирение и пасивност е опасна заблуда и извинение за безотговорност, страхливост и безволие.