Yapeku

Да се чете не е лесно. Лесно е да разпознават буквите и думите. Да се чете означава да се търси смисълът на написаното и начините за неговото приложение. А това е трудно, много трудно.

Един великолепен психологически експеримент илюстрира склонността на хората да приписват лошите черти на другите, докато задържат хубавите за себе си. Много често, четейки, правим точно това. Ако в текста се говори за вредата от егоизма, ние сме съгласни с тезата, защото другите са такива егоисти. Ако в текста се говори за ползата от алтруизма, ние отново сме напълно съгласни с написаното, защото сме неповторими алтруисти.

Подобно четене е неефективно, защото е горделиво. То не ни кара да се променяме и дори най-нравствената книга няма да ни помогне да станем по-добри. Очевидно ефективният начин да четем изисква обратната нагласа: “Аз в голяма степен съм като лошия герой и трябва много да се променя, за да стана като добрия”. “Разсъжденията за егоизма се отнасят за мен, защото съм такъв егоист…” и т.н.

Второто изискване на истинското четене е да забелязваме и осъзнаваме тези пасажи или думи в текста, които не разбираме. А те са изобилни във всяка книга или статия. Да вземем например твърдението, че ракът е заболяване, което се дължи на мутации на определени гени. Вероятно не повече от един на сто души разбира неговия смисъл. Въпросът обаче не е в това, а дали осъзнаваме, че не знаем какво означават думите “рак”, “мутация” и “ген”? По същия начин в общия случай не можем да дадем вярна дефиниция, тоест не знаем какво означават всекидневно използвани слова като икономика, пазар, ваксина, климат, живот, радиация и т.н.

Осъзнаването на незнанието позволява да фиксираме вниманието си върху това, което не знаем. Така запазваме шанса си да разберем.

И най-сетне човек трябва да се стреми да се научи да чете задълбочено и сериозно, тоест повече със сърцето си, а не с ума си. Какъв е смисълът да четем “Изповедите” на св. Августин, ако не изпитваме срам и разкаяние, когато той разказва за откраднатите круши? Какъв е смисълът да четем Достоевски, ако сърцето ни не кърви и стене страница след страница?

Сърцето на човека е като пещ, която ще гори толкова по-ярко, колкото повече гориво хвърляме в нея. Сърцето иска невидима храна, за да свети във видимия мрак.