Yapeku

Настоящето служи на бъдещето, а не на миналото, както сме склонни да се заблуждаваме.

Нима човешкото тяло служи на ембриона? Не е ли по-скоро обратното? Нима построеният от лего замък служи на разхвърляните преди часове парчета конструктор по пода? Не служат ли купчинките части на идеята за замък, който замък по това време живее в бъдещето? Нима съществуват действия, извършвани сега, които да търсят резултат в миналото, а не в бъдещето?

Настоящето се захранва с материал от миналото и е негово логично следствие. Но служи на целите на бъдещето. Двете не трябва да се смесват или объркват.

***

Разбирането и приемането на факта, че настоящето служи на бъдещето, разкрива част от същностните характеристики на живота:

1. Бъдещето мотивира нашите действия. Всички наши действия. Очевидно е, че бъдещето в някакъв смисъл трябва да съществува, за да управлява изцяло живота ни. И понеже е още по-очевидно, че бъдещето не съществува никъде другаде освен в света на идеите, то именно там – в света на идеите – откриваме живителната сила, която вдъхва живот на настоящето и света.

2. Ако бъдещето е случайно по своята природа, тоест лишено от цел, то и настоящето се обезсмисля. Подобна идея е твърде привлекателна за мързеливите и безотговорните, но изисква животът да е случайно явление без цел и смисъл. Изповядването на подобна философия е трудна и болезнена работа, защото превръща настоящето в никому ненужно бреме.

Настоящето на света добива смисъл, когато повярваме в предопределението на света. Н. Бердяев удачно нарича световните цел и съдба смисъл на историята. Философският термин Zeitgeist, който означава духът на времето, съществува и описва вярна идея само защото времето има своята цел, т.е. светът има предопределение.

Световното предопределение изисква задаване на цел, идея за бъдещето. Чия е тази идея и кой е избрал целта? Фактът, че настоящето служи на бъдещето, доказва наличието на Създател.

3. В собствения ни живот неспособността да знаем целта на света и дори на личната си съдба изисква от нас да намерим начин, чрез който да се помирим с неизвестното бъдеще и да служим на целта му. Начинът включва вяра, смирение, надежда и най-важното от всичко – правилни средства. Не знаем целта, но можем да се съсредоточим върху нравствените правила, чието следване води от само себе си до изпълнение на неизвестната бъдеща цел или, по-вярно казано, на човешкото предопределение. Защото съдбата на човека се разкрива и осъществява в нравственото поведение.

4. Идеята за житейско щастие често е свързана с бъдещето. Това я прави непостижима, защото никой не живее в бъдещето. От тук следва, че ако искаме да познаем щастието, което по необходимост може да се случи само в настоящето, трябва да подчиним поведението си на бъдещето. А това, както вече се убедихме, е възможно само чрез нравствени действия, вяра, смирение и надежда.

(Сега ясно разбираме защо всички неморални хора са истински нещастните, ако и да имат власт, богатство и дълъг живот. Безнравственото поведение е пътят към и научният метод за постигане на нещастие.)

5. Животът, подчинен на бъдещето чрез целесъобразни действия в настоящето, изисква познаване на Божия промисъл, на Божията воля за света и самите нас. Следователно такъв живот задължително е религиозен живот в най-широкия възможен смисъл на думата. Тази е причината всички велики хора, тези, внесли същностна промяна в света, да са били истинно вярващи. Това е валидно както за големите учени, така и за политиците, откривателите, просветителите, лечителите и бизнесмените.