Хаотичната доброта е силно надценявана
Да сме съгласни с доброто съвсем не означава, че го подкрепяме. Одобрението също не е никаква подкрепа, ако не е изразено с действие.
Повечето потенциално добри хора бързо научават, че почти всички са съгласни с правилата на морала и ги одобряват, но почти никой не ги защитава, когато се наложи. Липсата на действена подкрепа води до тихо отчаяние и поражда пасивността на потенциално добрите хора.
Последните остават с впечатление, че са добри хора – та нали от време на време действат като такива? Хаотичната доброта, както бе казано веднъж на д-р Хаус, е силно надценявана. Но е удобна, нали, докторе?
Пасивната, удобна и хаотична доброта поражда пасивна, удобна и хаотична доброта. Кому е нужна такава? Колкото и героичен да е един добротворец, той би постигнал повече, ако има истинска действена подкрепа. За кое точно дело помагат скришните похвали и тайните потупвания по рамото?
