Yapeku

Грехът на дявола е гордостта му*. Затова много пъти е казвано, че дяволът не понася да му се подиграват. Още повече той не понася да служи на доброто.

Учени сме, че трябва да наказваме греха, но да не наказваме грешника. Трудно е да си представим завет, по-труден за следване от този. Желанието ни за мъст е твърде силно. Не е случайно, че в повечето филми стореното от злодея зло не се поправя, но за сметка на това лошият бива жестоко наказан. И, ако честно се вгледаме в себе си, ние искаме точно това. Искаме мъст, а не добротворство, и наричаме отмъщението справедливост.

Подобно поведение радва дявола.

Повечето от нас обаче са просто глупави и изпълнителни. Не сме зли по природа, просто сме слаби, объркани и страхливи. Не творим зло, защото го искаме или ни харесва, а защото лесно попадаме в заблуждение и под властта на чужда воля. С други думи, дяволът върши злините си чрез нас, възползвайки се от слабостта и неразумността ни.

Погледнем ли така на въпроса, ние виждаме истинския злосторник и влизаме в битка с него. Така не отмъщаваме на човека-средство, а се борим с източника-злосторник. Наказваме греха, а не грешника. Не обвиняваме и отмъщаваме на колата за калпавото масло, което друг е налял в нея.

Подобно поведение съвсем не радва дявола и той всячески се опитва да ни заблуди, че не съществува. Защото, докато съществува (подобно на всичко съществуващо), ще служи на доброто.

===========

*Христос, който не е горд, а смирен, иска да сме като него. Дяволът съвсем не желае това. Води се битка, а бойното поле е човекът. Всеки човек. По-лесно се воюва с дявола, отколкото със себе си. Да опознаем врага могат да ни помогнат Писмата на Душевадеца на К.С. Люис (свали).