Yapeku

Мнозина са чували, че пътят към Бога минава през любовта към хората. Но какво означава да обичаме хората?

Да бъдем алтруисти. Любов означава споделяне на благата. Ако имаме две ризи, да дадем едната на ближния си. Ако осъзнаваме, че никой вкъщи не обича да мие чинии, да се стремим да ги мием винаги ние. Да занесем на сестра си последния банан и да споделим с котето последното парче салам.

Важните блага, разбира се, са духовни. Да обичаме хората означава най-вече да споделяме с тях знанията си, чувството си за справедливост, усета си за красота, да споделяме радостта, щастието и смирението…изобщо всичко светло и достойно, що притежаваме.

И това ще ни се стори малко. Тогава ще разберем молитвата и защо алтруистът по необходимост се стреми към съвършенство. Откъде, ако не от Бога, можем да измолим още блага за ближните си?

Пътят към Бога минава през любовта към хората, т.е. през алтруизма. Ако раздаваме всичко светло що имаме, рано или късно ще се наречем сътрудници на Бога, защото Той ще [ни] въздава от своите блага и чрез нас ще достига до децата си. Ще се молим с думите “да бъде волята Ти на земята, както е на небето” и ще осъзнаваме, че всъщност се молим да изпълняваме ние волята Му на земята.

***

Християните са учени: “Правете на другите това, което искате да правят на вас”. Идеята на този основен Христов завет се е загубила в превода или нейде другаде. Съгласно горните разсъждения по-ясно е да се каже: “Давайте на другите това, което искате да се дава на вас [от Бог]“. С тези думи заветът на любовта и алтруизмът е вече лесно разбираем.

Природата на любовта води също така към осъзнаване на онова, което Н. Бердяев нарича пределно дръзновение на вярата: “Не само съдбата на човека зависи от Бога, но и съдбата на Бога зависи от човека”. Ако Бог се самоосъществява чрез делата си, а делото му на земята може да се извърши само от неговите сътрудници, както е логично да смятаме, то Бердяев е прав.