Yapeku

Между безусловна и безпринципна родителска любов има огромна разлика. Втората е по-близо до омразата, отколкото до обичта, но при все това мнозина от нас често бъркат тези два вида родителска любов.

Безусловната родителска любов е тази, която обича, без да поставя предварителни условия. Тя отхвърля търговията с чувства и не е уродлива. Тя е тази, която никога не казва нещо като: “Ще те обичам, синко, ако станеш инженер и си привърженик на Милан”.

Ако внимателно не разсъдим, че условията не са принципи и обратното, можем да допуснем огромната грешка да ги смесим. Когато това стане, ние ще се заблудим до такава степен, че ще считаме, че безусловната родителска любов изисква от нас да обичаме безпринципно, тоест да оправдаваме (вместо да прощаваме, ако е уместно) лъжата, предателството, простащината и прочие в името на любовта.

Децата трябва да бъдат научени, че обич заслужава и получава, който не нарушава правилата на нравственото поведение и не е жесток към другите твари. Християнството не е за деца. Нека те първо пораснат и после, ако желаят, да потърсят в себе си онази безусловна и принципна [небесна] любов, която позволява да обичаме грешника, докато безмилостно изкореняваме греха.