Yapeku

Родители, които обожествяват своето дете, съдействат всячески на превръщането му в егоист и еснаф.

Повярва ли бъдещият човек на мама и татко, че той е най-прекрасен сред децата, че е най-умен, добър и прочие, той попада в капана на гордостта. Детето започва да счита, че е повече от другите и с времето разделя света на “аз” и “останалите”, които “аз” превъзхожда.

Съдбата на такива хора често граничи с ужаса. Подобна философия ражда расизма и всякакви други човеконенавистни учения. Подобен поглед към света изключва възможността детето да стане добротворец. Основата на добротворството се залага в признаването, че всички са равни по правото си на живот, свобода, труд, щастие…тоест пред Бога.

Родителите, които не желаят да осакатят духа на децата си, трябва да ги възпитават в дух на равенство и алтруизъм. Тези родители трябва да виждат в другите деца същата тази искра на вечността, която виждат в своето, и да го възпитат и то да я вижда и признава.

Подобно възпитание е подвиг. В крайна сметка обаче [нравствено] правилното поведение е героичното поведение. Нима след като ни е дадено толкова силно да обичаме децата си, не можем да намерим сили да бъдем героични за тях?