Yapeku

Високомерието е най-ценена добродетел в ада. Нищо не блокира така пътя към добротворството и духовното израстване, както надменното отношение към хората.

Духовното израстване се поражда от добротворството. Който чака нещо в него да узрее и тогава да почне да прави добро, нищо няма да дочака и нищо няма да направи, но само ще радва дяволите. Те ще се радват още и на всеки, който сметне, че добротворството не се сътворява в сърцето на човека, а някак извън него. Делата отразяват труда на сърцето и строят пътя, по който се постигат хармонията и любовта.

Високомерието е отрова, която превръща сърцето ни в бездействащо парче тупкаща материя. Всяко духовно постижение се постига чрез виждане и признаване на частицата Бог в ближния. Как, без да признаем съществуването й, ще й подадем мир и светлина? Как ще обичаме хората, ако не виждаме достойното за обич в тях?

Високомерието и неговото уродливо дете надменността се раждат тогава в човека, когато той започне да се сравнява с хора, които според него превъзхожда, без да признава равнопоставеността на всички пред Бога. Високомерието храни егото и въвежда човека в бездната на егоизма. Високомерието скрива красотата в ближния, която единствена може да пробуди любовта ни.

Всяка високомерна мисъл отнема единственото достойнство на човека и му затваря вратата към доброто.