Метафизика: Справедливост и страдание
Какво наричат справедливост? В определен смисъл вярно е, че справедливост е да получаваме в количествен и качествен смисъл толкова, колкото даваме.
Избралият да служи на ближните си никога няма да получи справедливо. Той винаги ще дава повече, отколкото братята му могат да отдадат в замяна. Защото качеството е различно. Какво е можел да даде светът на Сократ? Дал му е отрова.
Служещият на ближните си страда. Несправедливостта поражда страдание и това страдание е иманентно вкоренено в този свят. Болката от липсващата реципрочност принуждава човека да търси как да получи според делата си. Земята е безмълвна за молбите му и той рано или късно се обръща към небето.
Всяка справедливост е от Създателя. В един или друг вариант това изречение се среща при всеки мистик. В светлината на неудовлетворената реципрочност, това е вярно. Което не може да получи от земята, човекът намира в Твореца. Затова казват, че в Бога единствено е утешението.
Страданието е необходимо, за да се обърнем към Създателя и да познаем благодатта му, която е качество. Творчеството също е качество и затова е толкова печална съдбата на творците, които не живеят всякога в духа.
В един или друг смисъл, който помага на ближните си, им носи любов. Любовта е качество, което няма аналог из материята. Ето защо обичащият хората няма да получи от тях според любовта си. Страданието е заложено в любовта, но е необходимо и полезно за обичащия. Страданието е пътят към Бога.
Първата благородна истина на Буда утвърждава красотата.
Здравей!
Според мен ключовата дума е любов. Любовта, към друго човешко същество, ближните, има свойството да съхранява. Тук намирате своята справедливост вие, добротворците. Любовта помага да се запази красивото и чистото и да не се развие противоположното.