Месиите и месианското очакване
Хората непрестанно очакват идването на месията*. Когато го срещнат обаче, не го разпознават, но вместо това си измислят лъжемесии. Защо?
Месиите биват два вида – фалшиви и истински. Първите са като перпетум мобиле от първи род – нарушават закона за запазване на енергията. Те са тези, които обещават всичко, но не искат нищо [в замяна]. Народът ги обожава, макар и да са лъжемесии, защото те снемат нуждата от усилия от плещите му, а оттам и отговорността за собственото му добруване.
И си избира народа за водачи случайни личности като Симеон Сакскобурготски и всякакви други популисти. Малко по-късно ги намразва, защото са го излъгали. После забравя лъжата, та да и повярва пак и пак, и пак…всичко е, за да се избегне отговорността.
Истинските месии пък наблягат на личната отговорност и усилията. Разказват как да бъдем отговорни и да се трудим усилено. Учат ни, че няма чудеса и че всичко се случва закономерно като резултат от труда ни. Тези народът ги разпъва.
Карл Попър е казал:
Тези, които ни обещават рай на земята,
създават единствено ад.
Няма и как иначе да бъде. Раят е в духа, а не в материята. В свободата, а не в салама. На това обаче ни учат само истинските месии.
===================
*Това очакване е особено силно при руския народ или поне е описано обстойно от Достоевски и Бердяев.
Това твое есе е мощно ехо, но все пак ехо, на есето ти за “звездите и героите”.
Трудно ми е да се сетя за друга теза, която така плътно да съвпада с моята лична нагласа за звездите и героите, както твоето разбиране за мисията на героя.
Есето ти за зведите и героите според мене е и доказателство за превъзходството на духа над материята. Превъзходство, което аз лично, струва ми се, никога не съм успявал изцяло да докажа.
[...] Месиите и месианското очакване в Yapeku [...]
Николай, здравей!
Да докажем в себе си и по-важно чрез себе си “превъзходството на духа над материята” е чудесна дефиниция за смисъла на живота на всеки.
***
А горният постинг е прикрито политически. Ала не само, защото малки лъжемесии срещаме непрестанно в делничния си живот. Те са в основата на делото на големите такива, защото подготвят почвата за тях. Техните действия са тези, които учат човек да свиква да прехвърля отговорността за живота си. Те го учат да се доверява на лъжата и да се прави, че не я различава.
Поздрави!
Я.