Yapeku

Саможертвата е цената,
която плаща вярното сърце.

Това е мисъл на Урсула ЛеГуин от книгата й “Хроники за западния свят” т.1, съдържаща новелите “Дарби”  и “Гласове”.

Когато си справедлив и умен, се изисква нещо повече от смелост, за да кръстиш произведенията си така. Изисква се вяра.

Мнозина считат безстрашието и безразсъдството за смелост, но те не са. Истинската смелост извира от вярата и верността към даден идеал. Смели са тези, които имат за какво да се жертват.

Само смелият може да е истински щастлив.

Да приемем, че състрадание наричаме активно действие в нечия помощ, докато съжаление – предимно пасивно, но добро отношение.

Всяко събитие в живота е следствие. Всяко! Тогава и всяко нещастие е предизвикано от нещо.

Състраданието има смисъл тогава, когато обект на помощ (и промяна) са причините, които в бъдеще ще породят лошо следствие. Ако някой бие жена си, трябва да му състрадаваме, докато го прави, и да се опитваме се да му помогнем да се отърве от тази своя отвратителна склонност. Когато жена му го напусне и той се пропие от мъка, най-често е редно само да го съжаляваме. Злото е сторено и неговите следствия ще са живи дотогава, докато той сам не осъзнае значението им и не се промени (евентуално с известна наша помощ).

Страданието има смисъл. Страданието ни учи да не повтаряме грешки и да не следваме едни и същи порочни модели на поведение. Хората трябва да бъдят оставяни да изживяват мъката си пълноценно.

Достойнството на човека е голямо, колкото съвестта му.

Ако пуснем търсене в интернет за “смъртните” грехове на будизма, повечето резултати ще ни кажат, че такива няма, тъй като будизма вярва в прераждането. Според тази интерпретация, смъртни грехове има само в християнството, което отрича прераждането в полза на статичните рай и ад.

Доста лековат и повърхностен прочит на двете религии.

Будизмът има своите грехове. Те са описани от Елена Блаватска и носят името азинаве. Според учението на Гаутама Буда следва да бъдат избягвани. Те са: гняв, жестокосърдечие, кражба, горделивост, завист, униние, пиянство, прелюбодеяние и убийство.

За сравнение 7-те гряха на християните са: похотливост, чревоугодничество, скъперничество, леност, гняв, завист, горделивост. Без съмнение е добре и те да бъдат избягвани.

Някои от греховете на будизма са заложени в десетте Божии заповеди. Други се повтарят. Най-голямо впечатление прави присъствието на унинието редом с убийството. Това не бива да ни изненадва. Унинието е убийство на духа.

Прилагането на максимата “целта оправдава средствата” в много и много ситуации води до несправедливи и безнравствени действия.

Гениалната писателка Урсула Ле Гуин пише, че едно общество трябва по-скоро да се ръководи от идеята, че целта са средствата. Тази идея е в основата на нравствеността.

Джордж Буш казва:

We are in a fight for our principles,

and our first responsibility is to live by them.*

=================
*”Ние сме във война за нашите принципи и нашият първи дълг е да живеем според тях.” Част от красотата на мисълта се губи при превода.

В последното си обръщение към американския народ като негов президент Джордж Буш казва, че “[...] доброто и злото присъстват в света, но между тях не може и не трябва да има компромис”.

Колко правилна мисъл. Ако е възможно да има по-голямо зло от самото зло, то това ще е “компромисното добро” – партньор на злото.

Според коментар на Политикван под последния пост в този блог, нравствеността не е неизменна, а се променя, което наричаме еволюция. От тук следва (вж. миналия пост), че доброто и злото също се променят, тоест еволюират.

Това на практика не е така. Преди два века в Индия вдовиците са били изгаряни живи, защото според брамините така пише в писанието. И тогава, и сега подобно варварско действие е зло и според законите на нравствеността е недопустимо. Примерът илюстрира, че нравствеността не еволюира. Еволюират хората, които променят своите възгледи и се приближават до универсалните морал и истина.

Такова разсъждение ни води към статична вселена, която не еволюира. Не е така. Битието еволюира, но не чрез установяване що е нравственост, а чрез творчество. С други думи Космосът се променя, не като осъзнава предварително заложени от самия него концепции, а като създава нещо ново.

За Космическия Аз творчество означава еволюция.

Нравствеността е това в човека, което утвърждава доброто и се противопоставя на злото. Доброто и злото са такива по природа и затова същността им не се променя.

Нравствеността не е субективна, тя е контекстна. Доброто и злото не се променят според това кой ги гледа. Те са такива, каквито са във всяка отделна ситуация. Нравствеността ги различава.

Убийството само по себе си не е нито зло, нито добро. Да убиеш терорист на път за детска градина е добро, да се взривиш сред децата е зло. В този контекст за всеки нравствен наблюдател ситуацията изглежда еднаква.

Поради неизменната природа на доброто и злото, нравствеността, която ги различава, също е неизменна. Затова и всеобща и универсална. Което ще рече обективна.

Моралната позиция винаги се възприема като крайна от онези, на които им убягва разликата между добро и зло в дадената ситуация.

Ето пример. За някои присъствието на Бойко Борисов в политиката и подкрепата на Хамас и прочие “свободолюбци” в каквато и да било форма са абсолютно недопустими. Твърдението звучи крайно само на тези, за които да си SIC-аджия или терорист не е кой знае какъв проблем.

Тези, които действат според универсалния и всеобщ нравствен кодекс*, са обречени непрестанно да се борят с проявите на безнравственост в заобикалящия ги свят. Затова ги наричат “крайни” и “реакционисти”**.

=====================

*Както намеква проф. Толкин във “Властелина на пръстените” с думите, че доброто и злото не са се променили през последните няколко хиляди години.

**Нищо друго в Джордж У. Буш не дразни тълпите така както неговата “крайност и реакционност”.

Според прекрасната книга на Михаил Булгаков “Майстора и Маргарита” страхът е най-големия грях.

Ние често не постъпваме, както знаем, че е редно да постъпим, от страх да не си навлечем проблеми. Сякаш изобщо е възможно да си навлечем по-голям проблем от самият страх.