Yapeku

Можеш да дадем само каквото имаме.

Всички ние добре осъзнаваме това на материален план. Не е възможно да дадем нещо, ако го нямаме, нали?

Същата проста истина е вярна и на интелектуален и духовен план. Необразованият не може да учи другите – няма на какво. Неспокойният вътрешно никого няма да успокои, защото няма в него мир, който да прелее на ближния. Тъжният няма радост; страхливият – мъжество; лошият – доброта и милосърдие, неинформираният – знания…

Живо и вдъхновяващо е само това действие, което се поражда от притежавано и по-рано придобито качество, знание или умение. В обратния случай срещаме съответно мълчаливо сърце, куха проповед и “мечка в стъкларски магазин”.

Не е възможно да дадем нещо, което нямаме.

Колко е странно, че ние вярваме само във видимите сили, но не и в невидимите сили. Всички приемаме например, че сблъсъкът с движещ се влак ще има ефект, но много трудно е да повярваме, че добронамереността също ще произведе ефект.

Трудно ни е да видим силата на любовта, силата на свободата, нравствеността, добротата, алтруизма или пък на завистта и алчността.

Ако обаче честно се огледаме наоколо, ще видим, че всяко дълготрайно и значимо дело в света е плод на невидимите добри сили. Невидимите лоши сили също имат ефект, но той като цяло е по-краткотраен.

В началото властта принадлежи на личността. Тя, изтъкана цялата от егоизъм, контролира желанията и делата ни. И те са вдъхновени от и съсредоточени в собствената ни личност. В нея сме се взряли и само тя ни интересува.

Егоизмът действа като микроскоп, който увеличава безкрайно всяка лично желание или страдание. Има хора, чиито наистина смешни проблеми им се струват края на света. Тези хора са егоисти и затова от “мухата правят слон”. Има хора, чиито желания са по-важни от всичко, и те са готови “да продадат и душата си на дявола”, за да ги удовлетворят.

Когато човек спре да се интересува толкова от себе си и погледне към ближните си, значи добротата в него се е събудила. Добротата за разлика от егоизма действа като далекоглед: човек вижда надалеч – чак до сърцето на ближния. “Далечното” става близко, изпълва визуалното ни поле и вече скърбите и надеждите на хората мотивират действията ни. Защото това е що виждат очите ни.

Чак когато човек намери сили в себе си да хвърли микроскопа на егоизма и да вземе далекогледа на добротата, той започва да твори ефективно. “Микроскопското” внимание е винаги съсредоточено върху самите нас, а не върху делото. Затова действаме разсеяно. Всяка мисъл за себе си руши целенасочеността на човека.

Да се бори истински със злото може само този, който го разпознава обективно, а не субективно.

Срещаме четири вида хора:

1. Такива, които вършат зло.

2. Такива, които приемат вътрешно злото. То не ги притеснява по никакъв начин, защото добротата и съвестта им все още спят. Когато тези двете леко се поразбудят

(3) човек започва да не приема злото, но само в собствения си живот и двор. Какво се случва при съседа или в друга държава, не е негова работа, стига да не засяга личния му комфорт. В този смисъл тези люде се съпротивляват на злото от предимно егоистични мотиви. Такава е и дефиницията им за зло: “Зло е туй, що пречи лично на мен да бъда щастлив”.

На този етап от развитието на индивида се извършва огромната промяна, от която се събуждат добротата и нравствеността. Евентуално благодарение на много страдания такива люде се превръщат в

(4) хора, за които злото е зло. Те вече са извоювали правото да разпознават злото обективно, а не субективно (егоистично). Това им дарование е следствие от тяхната грижа за ближния, от заинтересоваността им за чуждото добруване.

Злото става обективно тогава, когато човек престане да може да живее спокойно, докато му брата му страда тук, там или някъде далеч.

Да се бори истински със злото може само този, който е обективен. Субективният не различава истината и затова рядко е ефективен.

Вярата ни в Бог е субективна.

Достоевски учи, че човек възприема света такъв, какъвто е самия той. Сякаш светът е огледало на душата. Така е и с вярата: насилникът вярва в бог-насилник, страхуващият се – в бог злопаметен, умният – в Бог мъдър, добрият – в Бог милосърден… Каквото имаме във сърцето*, това виждаме (и сътворяваме) извън него.

Аналогично субективни са и разбиранията ни за това какво са Красотата, Свободата, Истината и прочие думи, които понякога се изписват с главни букви.

Обективността идва тогава, когато сърцето на човека се изчисти от всички условни разбирания и предразсъдъци за добро и зло. Или, казано с други думи, обективността е по силите само на чистите по сърце. И няма никакво значение тук колко знания е придобил и за колко умен е считан човек.

==========================

*Разпространеният сред развитите народи интелектуален атеизъм е криза на прехода на обществото от тъмнота към светлина. Западният човек често вече не е толкова нееволюирал, че да вярва в бог-садист, но не е намерил и добротата в сърцето си, нужна му за да приеме Бог на Любовта и Мъдростта. Не е развита и онази част от интелекта му, която зовем интуиция, необходима за да бъде прозряна логическата необходимост от Създател.

В много и много умни книги четем*, че хората са едно и следователно каквото правим някому, го правим на себе си.

Съвсем наскоро бе открито, че едни и същи мозъчни дялове се активизират, когато изживяваме лична наслада и когато причиняваме радост на някой друг. Ако перифразираме – насладата, която доставяме някому, я изживяваме като своя. По този начин щастието се мултиплицира и един повод за удоволствие радва двамина или повече.

В този смисъл можем да разграничим два вида наслада. Едната е сетивно осезаема или лична – например, когато си купуваме нещо хубаво, ядем вкусна храна и т.н. Другата съответно е неосезаема (чрез сетивата, тоест вътрешна) и про-социална. Тя е онази радост, която изпитваме, когато подаряваме на ближния си нещо хубаво, храним някой вкусно и т.н.

Еволюцията изисква от нас действия, водещи до неосезаемо и про-социално удовлетворение. Така се увеличава радостта по света.

======================

* Чудесен пример е книгата на Ричард Бах “Едно”.

Злият винаги служи на двама господари – на своят властелин и на самия себе си. Истински злият в най-голяма степен е егоист и винаги поставя своя интерес и своята изгода над тези на неговия тъмен господар. Затова и делото на разните там комунисти и нацисти винаги е нефелно, краткоживущо и победимо.

Добрият за сметка на това служи само на своя идеал, въплътен евентуално в този, който е нарекъл свой господар, но никога на себе си. Затова той не е раздвоен, а целенасочен и му е по-лесно да успее в поверените му дела, отколкото на злия. Стига наистина да е забравил за себе си и да е изцяло вeрен на светлите завети, които утвърждава с действията си.

Държавите, в които хората са относително честни и където по-често вярват в Бога, са по правило богати. Спокойно може да се каже, че когато населението поради своите нагласи и приети (и прилагащи се) закони, е отговорно към нравствени правила и предписания, индивидът е по-производителен и ефективен.

Това е очевиден факт и няма нужда от доказване (ако някой не гледа в някаква посока, то не значи, че нещо не е очевидно). Но ето пример – населението на САЩ е около 4.6% от това на света, ала произвежда около 22% от брутния вътрешен продукт на планетата. Данните са на Световната банка. За вярата в Бога и прилагането на законите в САЩ сравнено с почти целия останал свят няма и какво да говорим, както впрочем и за стандарта им на живот.

Но как да се обясни тази зависимост? Защо високата нравствена култура на едно общество гарантира икономически просперитет?

Отговорът е във вдъхновението ни, в мотива на делата ни. Когато мотивът е лишен от морал и е плод на животински егоизъм и резултатите са такива. Както човек тръгне към делата си, така и ще ги завърши. Ако само ламтим за печалба, слава, признание и т.н., то ние не сме вдъхновени, но просто алчни.

Делата са равнозначни на мотивите. Каквито едните, такива и другите. Причини и следствия.

На границата между доброто и злото всеки сам си е митничар

Васко Кръпката, блусар

За своето време Хитлер и Сталин са номер едно

Б. Борисов, български политик

Да пази Бог от такива митничари!

***

Преди да обсъждаме какъвто и да било въпрос, в чието анализиране не можем да минем без морални аргументи и постулати (т.е. всички “човешки” въпроси), е редно да се уверим, че “митничарят” срещу нас не е корумпиран. Ако е, през него преминава различна контрабанда – лъжи и измислици, манипулации, приспособяване и нагаждане, омраза и всякакви -изми, интригантство и т.н., и пр. 

Тази контрабанда оцветява съжденията. Неразбирането, че моралната нищета винаги води до интелектуален недоимък, прахосва енергията на честния човек.

И обратното – да си умен, не те прави добър; да си умен не е достатъчно, за да служиш на целите на доброто. Заблуда е, че показването логически на някого къде греши, го прави по-добър. Добротата е свързана с морала,а не с логиката. В този смисъл умът е просто инструмент на добротворящото сърце.

Живеем, попадаме в конфликтни ситуации и влизаме в схватки със злите сили. Понякога побеждаваме, понякога губим.

Ако се вгледаме внимателно, ще различим къде може и да загубим, но къде винаги ни е по силите да спечелим.

Всяка битка се води на два фронта – вътрешен и външен. Възможно ли е всякога да печелим на външния фронт? Едва ли. Понякога злите сили ни превъзхождат по сила, друг път всеки възможен изход от ситуацията е “загубена битка”; или не достигат ресурси и сили, или пък съюзниците ни се оттеглят неочаквано…

Възможно е обаче да печелим всяка битка на вътрешен план. Стига само по време на цялата схватка да сме изпълнени с любов, милосърдие, пощада… Тогава дори и злото да не е победено обективно, то е загубило от своята сила, защото устойчивостта ни в доброто е преработила насочената срещу нас зла умисъл. Така злото е поне донякъде отслабено, а ние обратното – станали сме по-силни.

Стига да сме изпълнени с любов, милосърдие и пощада…