Yapeku

Ние всички жадуваме за големи дела било в духа, било в търговията. Когато обаче се срещаме с малките ежедневни дела, ние ги проваляме я от мързел, я от липса на концентрация, дисциплина, воля… И това е сякаш съвсем нормално – та нали считаме малките дела за незначителни.

Малки дела няма. Има едно единствено голямо дело – човешкия живот – изградено от безбройни делнични и незначителни на пръв поглед малки дела. Ала именно тези “малки дела” променят духа ни, като ден след ден го възпитават волеви и дисциплиниран, целеустремен към “голямото дело”*.

Малък е човешкия дух и по силите му е само малкото дело да превърне във велико дело.

==============


*Голямо дело, разбира се, има само в духа, а не в търговията, защото само туй е благо, що е от полза за ближния и е сътворено от любов към човека. Курсивът е цитат от книгата “Дата Туташхиа” на Чабуа Амираджиби, изд. Народна култура, 1980.

Всеки иска да е щастлив.

Разпространено е схващането сред хората, че щастието започва тогава, когато се задоволят желанията, когато се удовлетворят копнежите. Уви, никога не се получава така – от една страна, защото желанията са като триглавата ламя от приказките и никога не свършва и от друга, защото щастието е вътрешно състояние на духа, а не резултат от някакви постижения.

Тогава? Щастието не се печели, нито се завоюва. То се намира в знанието и в работата посветена на добруването на хората. В този смисъл единствено благото на ближния е цел, която оправдава средствата.

Не е възможно човек да бъде едновременно духовен аристократ и човек от “простолюдието”. Мнозина сред просветените обаче не осъзнават това. Въпреки това на тях им е трудно да си представят Айнщайн да разказва мръсен виц, Махатма Ганди да се смее на такъв или Емануел Кант да гледа вечер “шоуто на Слави”, пишейки през деня “Критика на практическия разум”…

На твореца не му е дадено да низхожда. Правейки това, той пропилява силата си и губи връзката си с онази сила, която го отличава от масите, губи вдъхновението си. Историята изобилства с истории за надарени хора, които, неиздържали на самотата, се “приближили” до народа, където и загубили всичко, което ги прави вдъхновени творци. Не случайно е казано, че “с какъвто се събереш такъв ставаш”.

Раздвоението на личността е вредно за здравето. Човек трябва да избере какъв иска да бъде и да не живее в разяждащ компромис с делата и думите си. Компромисът е много по-тежко бреме за духа от привидната самота на творчеството. А е и безплоден.

Всички ние в един или друг период от живота си търсим изход от самотността в компанията на други хора. Не го намираме, защото така се избавяме от самотата, но не и самотността.

Но какво значи всъщност да не си самотен? То е да си единен с хората. Не са самотни онези, които обичат човека и се борят с всичките си сили за неговото щастие.

Парадоксално именно тези хора предпочитат самотата, книгата и съзерцанието пред компанията. Трудно е някак да си представим Майка Тереза с халба в ръка да се смее на пикантен виц.

Да си сам не означава да си самотен. Всъщност през цялата досегашна история на човечеството истинските му служители, тези най-малко самотните, твърде рядко са обичали да сред хората, когато нямат работа с тях.

(Марк Аврелий Style)

Различавай обкръжението, което ти пречи/вреди, от такова, което просто не харесваш или ти е скучно, или те дразни с нещо и прочие. Второто не би трябвало да повлиява работоспособността ти и следователно в ни най-малка степен да те разсейва от поставената цел.

Дори да попадна в среда, която изцяло да спира всичките ми усилия да правя добро, тогава пак не трябва да се обезкуражавам, защото тя не може да ми навреди. Моето добро е вътре в мен и никой не може да ми го отнеме; само аз сам мога да се откажа от него. Разумна причина да сторя това обаче не съществува.

Човек може да изживее удоволствие породено от три източника:

1. Материално удоволствие – например ядене, пиене, спорт, шопинг и т.н. Всички тези стимулират определени мозъчни центрове (най-често отчитаме секреция на биологичния наркотик допамин в тях). В тази група спадат и наркотиците, които по същество повлияват биохимично нервната система.

2. Интелектуално удоволствие – хубава книга, филм, решаване на сложна задача, судоку и т.н. Интелектуалната наслада също предизвиква някакви специфични мозъчни промени, да речем, секреция на допамин. За разлика от материалното удоволствие обаче, интелектуалното не може да бъде предизвикано чрез наркотици/медикаменти, тоест биохимичните реакции са следствие от изпитаната наслада, а не причина за нея, както е по-горе.

3. Духовно удоволствие. То винаги произлиза от желанието да помагаш на хората, да служиш на човечеството (т. нар. “правилен мотив” в езотеричната литература). Към духовните наслада спадат различни състояние на духа като нирвикалпа, самадхи и т.н. Чудесно е, че и самото служене на ближните носи духовно удовлетворение, тоест последното не е постижимо само от най-напредналите аскети и светци, но от всички, които правят добро.

Колкото е по-еволюирал човек, толкова той отдава по-малко значение и внимание на материалните наслади за сметка на интелектуалните и духовните.

Мили читателю,


Заминавам за няколко дни. Там, където ще бъда, най-вероятно няма да има нет. Затова по време на отсъствието ми няма да бъдат одобрявани нови коментари. Това значи, че ако искате да кажете нещо и ви е за пръв път, коментарът няма да излезе, докато не се върна.

Логично няма да има и нови постинги.


До после,
Я.

Всеки човек има един рафт в психиката си, на който пише “Да, ама не”. На него той слага разни истини, които не иска да въплъти в живота си.

Лошо е да се краде.
– Да, ама не – ще рече спонсор на някой си Гоце.

Вредно е да се пуши.
– Да, ама не – мисли си пушача.

И т.н. и пр.

Колкото по-малко неща има на етажерката “Да, ама не”, толкова по-еволюирал е човек. Защото еволюцията не е нищо друго освен живот в истина. Прочее, истината е аспект на свободата, както лъжата е аспект на принудата, на насилието и страха.

- Съвършенството е да направиш нещо по най-добрия възможен начин. Не ли ли така?

- Не. Няма най-добър начин. Има различни начини да постигнеш едно и също. Невъзможно е да миеш чинии съвършено. Невъзможно е да направиш съвършена кола. Невъзможно!

- Тогава съвършенството не съществува?

- Напротив. Няма дума на света за нещо несъществуващо.

- Не разбирам.

- Съвършенството не е от този свят, не е само материално, сетивно проявление. То не е просто ефективност или завършеност на продукт, съвършенството също е и красота. Както много неща и то не може да бъде уловено само с понятията на сетивното.

- Как така не е от този свят? Нима нищо никога на земята не е било съвършено?

- Било е. На практика обаче само за ония, които не живеят изцяло в този свят. Единствено за онези, които надничат отвъд петте земни сетива. Бездуховният е осъден никога да не познае съвършенството. Защото той вижда само ефективността*, но не разпознава красотата.

===============


*Според законите на физиката никога нищо не е 100% ефективно (КПД е винаги < 1), тоест съвършенство на даден механизъм или процес не е възможно.

Да допуснем, че да победи злото, е по силата само на любовта, но не на омразата. Тогава е вярно, че ако изпитваме негативни емоции към лошия човек, тo няма да го променим към добро.

Да приемем, че не мразим лошия човек срещу себе си… Само го презираме, леко искаме да го накажем и “да му дадем да се разбере”, малко го смятаме за по-нисш от нас и т.н. и пр. С такова отношение никога няма да го променим.

В такъв момент е разумен пътя на съжалението. Извършващият лоши постъпки е винаги нещастен, защото щастието е вътрешна присъщо състояние, коeто зависи от наличието на приятели, любов, идеали, чиста съвест и други такива. Лошият човек по правило ги няма и затова е нещастен, колкото и да се опитва да скрие това със скъпи вещи или изкуствен ентусиазъм.

Ако подходим към човека, след като сме го оценили като лош, с въпроса дали е щастлив и изследваме колко дълбоко е нещастието му, ще открием, че е лесно да се изпълним със съжаление към него. Съжалението и съчувствието имат магическата сила да прогонват презрението, желанието да наказваме и т.н.

Осъзналият чуждото страдание е много по-близо до възможността да промени злото, отколкото изпълненият с омраза.

Дори мечът, ако е вдигнат от състрадание, освобождава духа.