Yapeku

За преподавателя няма по-опасно нещо от фалшивата скромност и фалшивата гордост.

Нима ако не осъзнавам, че зная и умея нещо повече от хората около мен, било и просто в една област на живота, ще се престраша да подам знанието си? И ако не признавам възможността да бъда авторитет, как ще призная изобщо някой друг за авторитет?

Нима ако не осъзнавам, че съм по-умен, по-трудолюбив, по-целенасочен, по-издържлив от някои от братята си, ще успея да покажа някому пътеката на, ума, труда, целенасочеността и издръжливостта, която донякъде познавам?

Ако обаче не осъзная равнопоставеността на всички пред Живота, не ще разбера също нееднаквостта между хората и произхождащата от нея отговорност. Тогава ще падна в капана на фалшивото смирение или фалшивата гордост и ще пропилея и знанията, и уменията си.

Отказът от мислене има своята цел. И тя е да се избяга от болката.

Когато мислим задълбочено, ние страдаме, защото осъзнаваме несъвършенството на света, своето и чуждото зло. Още повече страдание ни носи отговорността, която задълбоченото мислене внася в живота ни чрез необходимостта от действие и самопромяна. И все пак страданието, породено от задълбоченото мислене, е доброволно и затова може да бъде побеждавано.

Плиткото, ограниченото мислене гарантира по-малко болка. Именно това го прави така привлекателно и практически избор на мнозина. Ала дори да не осъзнаваме причините и следствията и да отказваме да носим отговорност, болка пак има. И тази неясно от какво причинена болка е непобедима. За немислещия тя е още извечна, унизителна, неясна, непредизвикана, враждебна…

На света има много зло и много мъка. Те са породени в голяма степен от отказа на мнозина човеци да мислят (всеки колкото може). В този смисъл цената да бъдем мислещи и да страдаме повече си струва. Защото нашето лично страдание в крайна сметка лекува обществото.

Според Морган Скот Пек любовта е действие насочено към стимулирането на духовното израстване на този, когото обичаме.

Любовта е волята да разшириш границите на своето „Аз” с цел да осигуриш своето собствено или нечие чуждо духовно израстване. Тя е също готовност за себеразширение в интерес на взаимното израстване.
Любовта е или действие или смелост и няма изключение от това правило. Любовта е равнозначна на постигнатото от нея.

И една заблуда: Можем да обичаме някого, когото не уважаваме. Не, не можем! Можем само да сме привързани към него, да го покровителстваме и т.н., ала не и да го обичаме в смисъла на д-р Пек.

Да вземем една клетка. Тя има права и задължения¹. Правата й включват да живее в организма, да се ползва от хранителните вещества в кръвта и други такива. Задълженията й включват да произвежда разни неща за нуждите на организма, да се изпълнява нарежданията му и т.н. Клетки, в които балансът права/задължения е нарушен в ущърб на задълженията и в полза на правата наричаме тумор. Туморите убиват.

Ако отидем при хората и обществото, ще видим същата картинка – права и задължения. Ще видим също, че има хора, които се държат като туморни клетки, все търсейки как да увеличат правата си за сметка на задълженията. Това е същностна черта на мнозина от левичарите.

Според мен Свободата се намира точно в средата между правата и задълженията. Всяко залитане към един от двата полюса ни прави по-малко свободни. А само вътрешно свободният човек е способен да твори и само свободните са постигали нещо значимо.

Значи е важно да контролираме желанията си за повече права (егоизма си), но също и да не допускаме да загърбваме правата си за сметка на дълг (задължения). Съвсем ясно е какво ще се случи на клетка без права, нали?

Увеличаването на задълженията някак по-лесно води до увеличаване на правата (в духовен смисъл), а увеличаването на правата изглежда понякога не повлиява задълженията и води до рак. Интересна липса на симетрия. Всъщност няма липса на симетрия, а просто пътят на Свободата, на израстване чрез увеличаване на правата е много по-труден и по-рядък и е по силите само на истински скромните (смирените). Ето защо повечето хора се движат по пътя на задълженията (на дисциплината), която ги подготвя да приемат повече права.
==============================

¹Примерът и идеята за правата и разсъжденията са изплагиатствани от Кен Уилбър и неговата твърде важна книга “Кратка история на всичко“. Разсъжденията за свободата, струва ми се, са мои, но не съм сигурен. Човек много обича да си присвоява чужди идеи и умее много бързо да се самоубеждава, че дадена мисъл е тъкмо негова.

Чета Сенека. Несъмнено велик мъдрец и човек. Ред след ред диалозите му внасят мир и смисъл в душата на читателя.

Въпреки своята нравствена, волева и интелектуална извисеност Сенека обаче счита жените за по-нисши създания, почти за животинки. Точно като по-късно други велики хора са мислели за чернокожите, да речем. Чак е трудно да повярваш.

Според мен дори мъдреците не могат да избягат от заблудите на епохата си. Дали защото не могат или защото трябва да ги пазят, докато човечеството израстне достатъчно, за да поеме отговорността, която идва със свалянето на всяка заблуда?

Не зная. Ала се чудя кои ли са заблудите днес, които и най-напредналите хора на земята не посочват? На какво ли ще се учудват нашите наследници, както ние се чудим на Сенека?

Тези дни в разговор много точен (според мен) човек ми рече , че е такъв, защото се опитва да бъде точен. И се замислих:

Дали точните хора се раждат точни или това е въпрос на свободен избор? Дали му е майката в опитването или в моженето? Дали да си точен изисква усилия или ти иде отръки?

И защо човек избира да е точен? Защото “на туй държи и иначе не може”¹ или защото вижда ползата от това да е точен? Ако е заради ползата (от страх, че ще загуби нещо, ако не е точен), нямаше ли да си личи и да е някак мърлява неговата точност? И нямаше ли да постъпва такъв човек както трябва, само в случаите, когато успява да види ползата си, тоест съвсем не винаги?

Вашето мнение?
===================

¹Цитатът е на Мартин Лутер Кинг. Аз го зная от книгата на грузинския писател Чабуа Амираджиби “Дата Туташхиа”. Великолепна книга между другото.

За да понесе човек истината, която, уви, често не е това, което ни се иска, е необходимо мъжество. За да се развие, на мъжеството му трябва време. При някои дори никога не се развива и те цял живот не осъзнават заблудите, с които съжителстват от най-младенческа възраст.

Както и да е. Младостта не може да понесе реалността. Затова заблудите са необходими на младостта. Само глупакът се кори за младежките си заблуди. Прочее, само глупакът се кори и за допуснатите грешки, които повече не е повторил.

Защото и грешките са необходими на младостта. Като заблудите, които всъщност и ги причиняват.

Джон Стайнбек споделя в на Изток от Рая чрез думите на китаеца Ли:

Разбира се, хората се интересуват само от себе си. Ако една история не се отнася до слушателя, той няма и да я чуе. Та оттук изведох и правилото: голяма и трайна е онази история, която се отнася до всички, инак би се загубила.

Стайнбек търси нещо голямо, но и малкото е видно – човек се интересува най-много от себе си и затова обича да говори предимно за себе си. С подобна идея започват Записки от подземието на ФМ Достоевски. Нека наречем говоренето за себе си себесподеляне.

Тези дни попаднах на интересен факт: един и същ мозъчен център се активира, когато говорим за себе си и когато творим. Това значи, че еднакво удоволствие изпитваме, докато се себесподеляме и докато творим. Това наистина обяснява защо хората обожават да говорят какво чувстват, как те лично възприемат някое събитие, къде са били, какво са казали и т.н. В тези дейности, разбира се, няма и помен от творчество.

Творчеството обаче е нашата Богоподобност. Ако противопоставим себесподелянето на творчеството, ако наречем говоренето за себе си егоизъм, а творчеството алтруизъм, то е видно, че едното води към Бога, а другото към земята. В този смисъл съм срещал една великолепна фраза:

Не се преизпълвайте със себе си чак толкова -

нали знаете как количеството влияе на качеството.

Говоренето за себе си унищожава музата и отнема вдъхновението. Защото творчеството не е нищо друго освен единение с хората, а себеизтъкването е разединение.

Съществуват два вида свобода според разбиранията на хората. Първата е свободата на салама¹, свободата на необразованите, на левичарите, на мързеливите, на егоистите, на тези, които не обичат да поемат отговорност или с една дума на по-малко еволюиралите. Тази свобода се характеризира с липса на правила. Според необразования свободата не налага правила, не изисква нищо, а само дава, дава, дава…да пикаем в градинките, да си хвърляме боклука на улицата, да вдигаме шум, да пушим навсякъде и т.н.

След някой и друг живот в повече човек осъзнава, че свободата е нещо съвсем друго. Несаламената свобода е правила и рамки. Несаламената свобода е резултат от свободния избор на хората да живеят според поредица правила и рамки. Защо са нужни тези ограничения? Защото без да се ограничи “саламената свобода” духът човешки е роб и никога не може да се изяви свободно. Защото свобода може да има само там, където всеки свободен порив не е унищожен от философията на салама.

Еволюиралият човек сам на себе си поставя рамки. Сам се дисциплинира. Когато има критична маса такива хора, те създават закони, които да ограничат свободата на салама. В подобна среда човешкият дух еволюира и създава още повече духовни свободи, непрестанно намалявайки саламената свобода.

Когато човек живее в саламена среда, той трябва сам да си създаде правила и рамки, които да увеличат неговата духовна свобода за сметка на саламената.
=================

¹Авторът на саламената реклама е ярък пример за нравствено, интелектуално и духовно падение. Горкият човек.

The New York Times:

The aide said that Mr. Paterson’s office has been “flooded with calls of support from the state’s elected officials of both parties, friends and ordinary New Yorkers who wish him well and to offer their support and prayers.”

Което значи, че много политици, приятели и граждани на щата Ню Йорк са се обадили в офиса на бъдещия губернатор¹ г-н Патерсън, за да предложат своята подкрепа и молитви.

Молитви. Нали знаете: Боже, Господи, моля те…

Сега си представете две неща: (i) някой тук в България да се обади в офиса на действащ политик и да си предложи молитвите и (ii) медиите да говорят за молитви.

Невъзможно, нали? Първо обадилият се ще стане за посмешище и второ медията ще стане за посмещите. Защото в нашата страна да вярваш в Бог е срамно.

А в онази страна не е срамно. Напротив. Затова най-големият политически скандал в САЩ за последните месеци е свързан с наемането на проститутка. Скандалът, разбира се, завърши с оставка. Така е то в онази страна, където за молитви се говори без срам, но с уважение и благодарност.

======================

¹Патерсън ще наследи бившия губернатор, който си подаде оставката, защото се разбра, че ползвал услугите на проститутки.