Yapeku

Мили читатели, искам да направя една мини анкета. Ще съм ви много благодарен, ако отделите частица от времето си, за да отговорите.

Нека поясня, че не задавам въпрос, за да си поиграя после на “Огледалце, огледалце, има ли по-еди какъв си блог от моя” (в ролята на огледалото Google Analytics), както може и да си помисли човек.

С тази уговорка чистосърдечно ви моля да ми кажете кои са трите неща, които бихте променили веднага в България, ако имахте вълшебна пръчка/златна рибка.

Предварително сърдечно благодаря за отделеното време и честността!

Индивидът реагира само на престъпления, с които не се самоасоциира. Така например не харесваме педофилите, защото не бихме изнасили дете. По-голямата част от хората не биха го сторили. Затова и обществената нетърпимост към педофилите е огромна и те получават присъди.

Въпросът за престъплението и наказанието е въпрос на обществено приемане/неприемане. Неприемането зависи от това дали на мястото на престъпника не виждаш себе си или близките си.

Пиян шофьор убива човек.
-На всеки може да се случи – помисля си българина – ако не на мен, то на брат ми, баща ми, братчеда, съпруга и т.н. Българинът се самоасоциира с престъпника и поради това не може да е враждебен към престъплението. Затова Стависки е на свобода.

Затова няма осъден за корупция.
Затова Ванко и Кондьо също са на свобода.
Затова всеки возил се в кола е бил свидетел на поне един подкуп.
Затова има “Могилино”.
Затова…
Затова тука е така.

По принцип се въздържам от подобни постове-линкове, които просто пълнят един блог. В случая обаче прецених, че си заслужава.

И така, позволявам си да ви обърна внимание, че във в-к Сега можете да прочетете една статия, която е много по-различна от повсевместно приетия еталон-шаблон за добра журналистическа работа.

Текстът, написан от г-н Ясен Бориславов, обсъжда идеите зад проявлението, което познаваме като култура на мутрите, която и култура е стереотип на държавното ни управление. Статията е анализ, а не търсене на сензация.

Да, темата е изтъркана, но само от материална гледна точка. Статията на г-н Бориславов не е клише, не е скучна и не е повърхностна. Напротив, съдържа много скрит интелектуален смисъл, който ще я направи непонятна за , да речем, 95% от читателите й.

Коментарите под статията доказват неразбирането й. Не ги четете, ако не искате да затъпеете.

Вижте сега колко е просто:

Единственият начин да еволюираме е чрез подражание. Затова Тома Кемпийски написал “Подражание на Христа“. Той знаел на кого да подражава и че само чрез подражание стават нещата.

Това е вярно и в малкото, и в голямото. И в занаятите, и във възпитанието на младите, и в политиката, и в изкуството, и в писането… Във всичко, човек се учи, подражавайки.

Подражавайки на велики хора, ставаме като тях и започваме да се действаме като тях. Защо е нужно това ли? Защото “по делата ще ги познаете” – човек е това, което прави! Човек е равнозначен на постигнатото чрез действията си.

Чии ли са тези думи, прочее? Ами на този, на когото подражава Тома Кемпийски. Затворен кръг.

Очевидно е важно на кого подражаваме¹. Очевидно е също, че е още по-важно да подражаваме. За да подражаваме обаче, трябва да приемаме авторитети.

Неприемането на авторитети води до невежество и затова е вредно за здравето. Включително за физическото².

===================

¹Ако човек си пада по фашисти, болшевици, радикални екстремисти (в момента на мода е ислямския екстремизъм и тероризъм), убийци, педофили, изнасилвачи и т.н. по-добре да не подражава и да не приема авторитети. Хубавата вест за обществтото е, че хора с подобни наклонности най-често са свръхегоисти, а подобни не си падат по признаването на превъзходство и авторитети. Алелуя!

²Това твърдение е лесно доказуемо, но обсъждането ще разводни настоящия пост.

Първа заблуда: Човек може да е истински близък с тези, с които само се забавлява. Уви, не! Ако се замислим честно, чувстваме истински близки тези, с които работим. Всъщност и приятели са ни тези, на които можем да разчитаме да свършим някаква работа, а не тези, на които можем да разчитаме да пием бира. Самотността на мнозина мои познати се дължи на неразбирането им, че истинска близост между хората поражда общата цел и положеният труд за постигането й.

Само докато работиш с някой можеш наистина да разчиташ на него и се научаваш да се доверяваш. В доверието е близостта. Тук се крие привлекателността на груповите и някои от екстремните спортове

Втора заблуда: Мога да съм много добър в поредица неща. Например: страхотен тенисист, великолепен шофьор, прекрасен баща, най-добрия икономист на банката, IT & Tech гуру, великолепен фотограф и блогър (разбира се), проникновен кино-, театър- и книгокритик…

Тази заблуда е извор на постоянно страдание! Човек може да е добър в едно или две неща, не повече. Един е Леонардо да Винчи. За нас останалите денят има 24 часа. При повечето хора не стигат само за тениса и банката…

Трета заблуда: Тази е най-голямата на света и гласи, че животът е веселба и пачанга, и купон, че е тъй лесно и приятно да живееш. Невероятна глупост!

Първата благородна истина на Гаутама Буда учи, че “Животът е страдание“. Буда, добри хора, не е бил заблуден глупак – животът е труден, сложен и често интелектуално и морално противоречив. Да живееш е много трудно и болезнено. Дори и когато се опитваш да живееш подобно на животните (“ядене, пиене и тия три работи”), пак е труден.

Подзаблуда: Да постъпваш както е редно от морална и интелектуална точка носи приятни емоции. А-ха, като да те разпънат на кръст или изгорят жив. Да живееш праведно е най-причиняващото лично страдание нещо на света. Защото животът е страдание и защото, когато постъпваш, както е редно, си най-жив и най-близо до живота.

Тук, разбира се, има противоречие – великомъчениците са умирали щастливи. Тайната (според тях) е във възприятието на живота, в контрола над мисленето, емоциите и моралните категории за страдание. Според тях животът е радост и любов. Но за да станем като тях, първо трябва да изминем пътя на Буда. Няма друг начин, нека не се заблуждаваме излишно.

Заблудите са непресъхващ извор на страдание.

Тази седмица започващо обещаващо за планетата ни от морално-гео-политическа гледна точка:

1. Сатрапът Фидел Кастро напусна поста си. Последният комунистически диктатор в западното полукълбо. На западняците да им е честито. Ние сме в източното обаче.

2. Косово обяви своята независимост “with a little help from my friends”. Още един свободен народ на планетата. Дано някак успеят да не станат нация от терористи.

3. Пакистан преживя демократични избори и резултатите дори бяха признати. Е, старейшините тук-там не разрешили на жените да гласуват, ама нейсе и до там ще се стигне някой ден. Сякаш началото е поставено.

А как е в България? Все по-зле от морална гледна точка. Утре заедно митинг ще проведат фашистите (атака), мутрите, събрани на “случаен” принцип (ГЕРБ) и десните (с извинение) християндемократи (СДС, ДСБ и други електорални фантоми). Когато в една страна делата на християнските ценности (пак се извинявам) съвпадат с фашистко-мутренските, пиши я бегал.

Идеите винаги побеждават материята. Ето няколко примера:

Сократ е бил осъден на смърт и екзекутиран чрез отрова. Надали някой знае имената на отровителите му и за какво са се борили, но във всички случаи те са победителите в света на материята, нали? В света на идеите обаче Сократ е абсолютен победител – 25 века по-късно философията на Сократ (via Платон ) е навсякъде около нас, а учението му е основата на западната цивилизация.

Ако се интересуваме от философия, ще видим че подобна е историята и с Катон млади. Както и практически с всички великомъченици. Ала именно на тях хората се молят и уповават, а не на “всемогъщите” им мъчители.

Същото ще намерим и в науката. Можем да си припомним например “първия мъченик” на науката Джордано Бруно, изгорен на клада от инквизицията. Или пък историята на съвременика му Галилео Галилей. Също любимец на инквизицията. Идеите на двамата обаче променят науката. Както и църквата…

Идеите винаги побеждават материята.

Защото материята е нетрайнна и тленна, а идеите вечни. Защото унищожаването на нещо съществуващо в света на материята по никакъв начин не засяга съществуващото в света на идеите.

Идеите са по-висши от материята. Затова великите умират за идеал, но никога за почести и слава.

============================

На снимката Платон, както го е видял (и нарисувал) Рафаел. Източник на изображението: Wikipedia.

Да, има такова нещо! Името произлиза от думите електронен и демокрация. Offtopic: термин e-open society все още няма.

Е-демокрацията се интересува от комуникационните технологии, като инструмент за създаването на демократични общества чрез информиране на населението и чрез участие на хората в обществените процеси. Както сами разбирате подобна идея е враждебна на правителства, които искат да подтискат населението си било морално, било интелектуално.

Само невежо и морално осакатено население би търпяло да го управляват невежи и морално осакатени индивиди.

Европейската научна фондация (ESF) се интересува от е-демокрацията. Иска да изследва влиянието й върху обществените процеси. Имат право учените – хората наричат Google “съвременната библия”.

Българското правителство и в частност МВР също се интересуват от въпроса. Ама в друг смисъл.

Обичам Google. Ползвам Gmail, Google Docs, iGoogle, Google Reader…

Ама днешното розово ми дойде малко в повече. Отделно празници, на които трябва (организирано) да обичам (любимата, родината и т.н.) или да уважавам жените, на са ми по вкуса.

Пак добре, че Google не е българска компания. Представяте ли си ракиените docs? Агрхх. Аз и не пия, между другото.

Подготвяйки седмичния сбит научен преразказ за блога на Капитал, попаднах на статия, която описва разпространението на фалшиво лекарство за малария. Маларията е смъртоносно заболяване. Отнема над милион и половина живота годишно. Какъв човек трябва да си, за да произвеждаш и продаваш неработещ медикамент за малария?

А какъв човек трябва да си, за да добавяш в недействащото си менте парацетамол, който облекчава подобните на настинка симптоми на маларията, така заблуждавайки и лекари и болни, че лечението върви?

В “ментето” има вещество, което се среща при синтез на наркотици. Случайност?

Ето оригиналната научно-детективска статия от великолепното open access списание Plos Medicine. Лекари откриват измамата и сигнализират на Interpol и китайските власти. Място на действието е южен Китай, където се среща малария.