Yapeku

Аз обичам Бил Гейтс.

Не, не се шегувам!

На няколко пъти се сблъсквах с дейността на фондацията на Бил Гейтс, пишейки за наука в Капитал. Парите на фондацията непрекъснато участват в разработване на лекарства и ваксини. Бил и Мелинда Гейтс са дарили досега над 33 милиарда долара. Ваксинирали са около 160 милиона деца в Африка. Дори да допуснем, че само една на 4 ваксини е спасила живот, то те са спасили 40 милиона детски живота.

Несъмнено личността на Гейтс е интригуваща. И не говоря за участието и ролята му в полагането на основите на информационната епоха, в която света навлиза.

Тези дни се е провел световния икономически форум в Давос, Швейцария. Там Уилям Гейтс III е изнесъл лекция, в която говори за нов вид капитализъм. Нарича го творчески капитализъм и го дефинира като пазарно ориентиран подход, целящ да намалява огромната разлика между развитите общества и тези, в които децата умират от глад, от липса на елементарни медицински грижи и т.н. Говори за онези милиарди хора по света, които живеят с по-малко от 1 долар на ден.

Лекцията е забележителна. Бих си позволил да я сравня със слово на Рейгън или на Маргарет Тачър, или на майка Тераза, или на Папа Йоан Павел II…

Прочетете я. Вижте я на живо. Ето и кратък преразказ от bbc.co.uk.

Защо “обичам” Бил Гейтс ли? Защото той показва пътя, по който един обикновен човек може да спасява милиони човешки животи и да помага на целия свят да се развива. Защото неговият пример казва, че е възможно. Защото показва, че има смисъл да опитваш.

Ако горната лекция ви понася, вижте какво казва Бил Гейтс пред Харвард…

Водещият на форума в Давос, който впрочем форум е доста престижен (меко казано), смята, че личността на Гейтс ще бъде във фокуса на бъдещите поколения. Вярвам, че ще е така. Ала се надявам двойно той да бъде във фокуса на настощото поколение, защото, ако на света има истински герои, то Бил Гейтс е един от тях. Поне за хората, които още днес могат да бъдат наречени бъдещо поколение…

Снимката е от Wikipedia.

The New York Times отделя страница, за да обсъжда следната абсолютно незначителна по българските стандарти история:

Група младежи (30-тина човека) в малък американски град планират парти в необитаема, но обзаведена хижа. Успяват да си набавят алкохол, който складират в хижата. След купона хижата е малко потрошена.

Малък детайл: къщата някога е обитавана от поета Робърт Форст. За американския народ обаче това не е малък детайл, ама никак не е. Затова и цяла статия в the NY Times! В която се откроява едно основно послание: опасност – децата ни трошат къщите на поетите…

За момент да си помислим как изглежда къщата музей на Яворов в центъра на София и то без да е посетена от вандали, а само от служителите на министерството на културата или от квото там се “стопанисва” музея.

Втората история е на български език е се е случила на нашия сънародник Владо Георгиев. Той живее в USA. Накратко – чисти Владо снега пред дома си, а и на тротоара. Минава ученик в началния курс и му пожелава “приятен ден” без да го познава. Може би защото Владо е побързал да изчисти снега първо на тротоара, та да не гази детето поне пред неговата къща*.

Очевидно американците имат какво да губят, ако допуснат децата им да погазват културните паметници. Докато ние нямаме какво да губим – нито културни паметници, нито деца, които пожелават приятен ден на непознати, нито непознати, които чистят пред децата.

Според мен точно по тази причина нямаме и “New York Times”, но пък имаме Уикенд и 168 часа.

* Поамериканчил се е.

В ето тази статия от Wired четем, че училищният полицай John Nohejl е разследван, защото един от приятелите му в социалната мрежа My Space е дал връзка към порнографско съдържание. Полицай Джон има 170 “приятели” в My Space… Личният си профил е направил с помощта на училището и the New Port Richey Police Department, Florida като опит да общува с учениците.

Според Wired разследването е чисто гонение на вещици. Според мен случаят е показателен, че морални ценности могат да доведат до дълготрайни лоши последици, когато са съчетани с невежество:

Децата могат да отидат от страницата на полицай Джон до тази с порнографското съдържание само с три клика!

Е, от този блог може да стигнете с 5 – един до Wired, един до My Space профила на полицай Джон и трите от по-горе. Може и да сте дете. Това значи ли, че аз се умишлено предоставям порнографско съдържание на малолетни?

Мда, невежеството е страшно нещо и век след век води до клади.

Тази сутрин се събудих в чудесно настроение. Трябваше ми малко време да съобразя, че го дължа на слънцето навън.

Слънчева сутрин…

Не помня откога не е имало такава в София, която се превърна в мрачен, студен и мъглив град. Аналогия: “страната му Мордор, в която тегне мрак”. Прочее, като се присетя кой ни управлява аналогията не е толкова, мхм, неточна?

Няма значение. Да се насладим на топлата слънчева светлина.

Я пак? Как така да няма значение?!!

Какво ли ще стане, ако спра да търся “връзки”, чрез които да купя по-евтино? Какво ли ще ми се случи, ако престана да обикалям женския пазар в търсене на 5 ст по-евтино зеле?

Ами, ще живея сред по-богати хора и самият аз ще стана по-богат.

Манталитетът на българина да “мине тънкана” изважда от икономиката на страната огромни суми¹. И то от частта печалба. В резултат хората са по-бедни и имат по-ниска покупателна способност. Пестенето намалява и броят услуги, които ползваме. Така пък сами понижаваме реалното покритие на парите си. Тъпо.

Резултатът е бедна страна с ниски доходи² и висока инфлация. България е такава. Може и да е случайно, ама може и да не е.

=================

¹ Пример: купувате си DVD за 565 вместо за 799 лв. Търговецът губи 234 лв чиста печалба. Така вместо той на свой ред да си купи еди какво си и друг търговец да спечели, той или не купува еди какво си или (по-вероятно) търси връзки…Порочен кръг.

² Да, в една бедна (нетоталитарна!) страна може да има баснословно богати хора. Ала практиката показва, че тяхното богатство е най-често свързано с далавери. Затова и средната продължителност на живота в групата е много по-ниска от средната за страната при все че богатите ползват по-добро медицинско обслужване и като цяло живеят по-здравословно. Доста показателно, а?

Еленко споделя, че

като видя постинг с повече от 3 абзаца с повече от 3 изречения и не го чета.
90% блогърите не съзнават това.

В The Well Blog Tara Parker Pope призовава читателите си да изразят мъдростта в 7 думи. Над хиляда човека опитват. Супер интересно е.

Съвпадение ли е, че г-жа Pope (единственият чуждестранен блог в RSS reader-a ми) споменава думата хайку? Май в идеята “блог-хайку” има raison.

В съвременния свят човек просто няма време за губене. Това е уникална черта¹ на нашата епоха.

Всичко написано/казано досега през вековете е наистина много. Не стига това ами и информацията непрекъснато се увеличава с невероятна скорост и е почти невъзможно да я обхванеш. Ето защо настоящето е изправено пред предизвикателството да се научи да изразява твърде сложни, комплексни, а често и абстрактни концепции/идеи с твърде малко думи.

Да, в Лайла на Пърсиг е “казано всичко”, ала в няколкостотин страници. Да не говорим за страниците на Платон и неоплатонистите.

Изкуството да предадеш кратко и леко голямо по обем дълбокомислено съдържание има различни имена. Едно от тях е хайку.

Днес имаме блогове. Блоговете са съвременното хайку².

=====================

¹ За гражданите на развитите общества и то само за еволюиралите индивиди. Тенденцията обаче е очевидна в световен план.

² “Хайку” с линкове, разбира се. Част от съдържанието е “скрито” във връзките. В този смисъл блогът има разгъваща се форма на изразяване. Отбележете, че хайку е в кавички.

Гледали ли сте Обичайните заподозрени?

Прекрасен филм. Там бе казано, че най-големият успех на сатаната е, че накарал хората да вярват, че не съществува. В ролята на сатана бе вездесъщ престъпник с име Кайзер Созе, но не това, ами посланието е важно.

Злото обаче съществува!

Хората извършват злини.
Злото има човешки облик¹.

В този смисъл думите на учителя П. Дънов², че “злото е просто нееволюирало добро”, изглеждат доста разбираеми.

Албер Камю е написал в ранните си есета³ (бил е едва на 20-тина години!) “И има ли право да проповядва правота онзи, който не я е възцарил в живота си?“. Наистина, преди да се бориш със злото извън себе си, трябва да победиш злото в себе си. Когато го сториш и методите ти за борба няма да бъдат тези на злото.

И все пак за съжаление все още “хората като цяло не могат да унищожават злото без да навреждат на доброто“¹. Това е защото ние хората сме слаби и мотивите ни често не са напълно добри. Не само, че целта не оправдава средствата, а и целите ни често са мотивирани частично от концепции, характерни за злото – като мъст, например. Или просто от егоизъм.

——————

¹Мисълта е на писателкта Нора Робъртс. Тя освен великолепни любовни романи пише и невероятно добри криминални романи. Всъщност е по-добра от всички, които съм чел в жанра включително Реймънд Чандлър и Агата Кристи. Странно а?

²Не съм последовател на бялото братство, но използвам титлата учител от уважение. Петър Дънов е бил необикновен човек.

³„L’envers et l’endroit“ (1937)(бълг. изд.: “Опаката и лицевата страна”, С., 1997, прев. Т. Минева. ISBN 978-954-607-075-3)

Борислав Кандов е написал нещо умно в блога на Капитал. Хубаво е да го прочетете, ако искате да разберете остатъка от този пост. Мисля, че ще ви е приятно. Цъкни тук

Прочетохте ли? Добре!

Съществува термин Extelligence. Накратко това е частта от съзнанието ни, която взаимодейства с външната интелигентност (External Intelligence), т.е. с информационното поле, в което сме поставени. Примерно разговори с хора, медии и т.н. Според концепцията за Extelligence-а околната информационна среда силно ни повлиява и участва равностойнно с inтелигентността в изграждането на личността ни.

Разликата между вътрешната и външната интелигентнист добре се илюстрира с делфините. Те притежават интелект, ала външното им информационно поле е много бедно и затова те не стават писатели или учени.

Да се върнем към статията на Боби Кандов. Тя описва качеството на външното информационно поле в родината (което може и да е external, ама не е Intelligence). Ясно е, че това качество е породено от народа. Изпадаме в порочен “делфински” кръг. Бедно, лъжливо и глупаво инфо поле, формиращо бедни, лъжливи и глупави индивиди. Пълна делфинизация.

Хубавата вест е, че човек може сам да избира инфо полето, което да го формира като индивид. Ако повечко хора изберат качество, то в някакъв момент може и нещо да се промени в България.

Както и да е. Важното е, че потапянето в глупаво поле ни делфинизира, т.е. ни превръща в тапири. “С каквито се събереш, такъв ставаш” е рекъл народът и е бил напълно прав. Да, човек трябва много внимателно да избира каква информация приема със сетивата си, ако не иска да му се случат някои недотам хубави неща.

Две жени. По делата ще ги познаете.

Едната работлива и честна. Помага на хора в беда, справедлива е. Говори откровенно. С две думи свестен човек.

Другата и е колежка. Пише доноси. Манипулира. Унижава подчинените си. Интриганства. В резюме, както го е казал Булгаков: “мръсник, интригант, приспособенец и подлизурко”.

Работното място позволява на втората жена да преуспява.

А как успява първата да оживее на подобно място? Трудно. Нейни са думите “общо взето почтен”. И се отнасят за втората жена, която тя добре и отблизо познава. Побиват ме тръпки като си представя какво му е на свестен човек в среда, която позволява на доносниците да преуспяват? Как ли се живее в постоянен компромис?

Общо взето почтен… Вижте как звучи: “Хитлер общо взето е добър човек“; “Шумахер общо взето не го бива като шофьор“; “Небето общо взето е синьо“.

Възхищавам се на хората, които доброволно избират подобно общо взето мъчение, защото имат идеална цел. Примерно тези, които работят на място с адски корумпираните правителства в Африка, за да спасяват живота на народите им, погиващи от СПИН, Малария и т.н.