Note: Изкуството да се живее достойно
Изкуството да се живее достойно е проста работа – достатъчно е да се изпълним с чувство на преклонение пред живота, така че собствената ни участ да ни изглежда съвсем незначителна. Каквато и всъщност тя е.
Щастието на цялостността
Кога сме най-щастливи? Когато сме с приятели, на купон или на концерт, сред природата или на театър? Докато си почиваме или докато се забавляваме? Не!
Истински щастливи сме, когато се усещаме цялостни. Когато цялото ни внимание, интелект, воля и прочие са устремени в една посока, имат обща цел.
Подобно необичайно състояние се постига по време на творчество или в редките моменти, когато истински изкуство или диалог увличат духа ни.
Тогава времето се забавя, страстите отшумяват, осъзнаването ни става някак по-ясно…
Щастието най-лесно ще открием в труда посветен на благото на света. А може би и никъде другаде, защото само такъв труд обединява разум, воля и съвест.
Цялостното щастие е немислимо без съвестта. Истинското щастие е дете на нравственото поведение и постижение.
Добродетелта на страхливия е мираж
Михаил Булгаков учи, че страхът е най-големият грях. Чудесно обяснение защо е така ни предоставя Клайв Степълс Люис*.
Според Луис, ако човек е страхлив, всяка добродетел е само до време. Смелостта е това, което позволява на смирението, правдивостта, милосърдието и прочие да се проявят в момент на изпитание… Когато е най-важно да ги изявим; когато добродетелта е действие и следователно е жива.
Добродетелта на страхливия е мираж.
====================
К.С. Люис е вдъхновяващ писател, християнски философ и близък творчески съратник на Джон Роналд Руел Толкин.
Note: Или, или
Което не преживеем на вътрешен план, ще преживеем на външен.
Това правило обяснява повечето от болестите на тялото. Дори съвременната изключително материална медицинска наука е открила, че стресът разболява тялото, както и че различни психически състояния и нагласи се отразяват на физическите ни органи, жлези и прочие чарколяци.
Законът на тази земя е такъв. Което не осъзнаем чрез мислите и чувствата си, ще осъзнаем чрез тялото си. Което не изстрадаме в дълбочината на духа, ще изстрадаме в плоскостта на живота си.
Или, или.
Пътят към Ада е постлан с несериозност
Защо когато един каже, че България е в каменната ера спрямо Финландия, да речем, всички се съгласяват с него? И защо същите тези хора реагират крайно отрицателно, когато твърдението е направено от някой друг?
Разликата е в сериозността на говорещия. Първият човек е несериозен. Неговите думи нищо не значат, в тях не е вложена сила. Те са просто импотентна самосъжалителна ирония или нещо подобно.
Вторият господин (или беше госпожа?) е сериозен. В думите му има воля, има обективност и истинност. Tой говори така, че другите да осъзнаят отговорността си и зове към действия, съобразени с действителността. Крайно неудобно за несериозният слушател.
Несериозността, често скривана зад омаловажаване чрез псевдохумор, обезсилва човека. Тя му отнема ясния поглед и скрива истината от него. Несериозният може и да не е лош по природа и избор, но живее лошо.
Защото животът в лъжа е лош живот.
Отлагането е смъртоносно за духа
На духа му е необходимо време, за да укрепне. Трябва му постоянство в труда, в съвестта, в нравствеността и радостта, в обективността и волята за добро…
Отлагането е смъртоносно за духа. То по същество е постоянство в мързела, демотивацията, празнодействието и прочие неща, които отнемат блясъка на вътрешното ни същество и го омаломощават.
Колкото повече отлагаме, толкова по-слаби ставаме и толкова по-малко вероятно е да поемем по предначертания път. И за големите и за малките дела еднакво вярно е това.
Безбройни и безименни са тези, чийто потенциал никога не се е проявил.
Да държиш на собствените си чувства
Получили сме подарък от някой, който е означавал много за нас. Подаръкът, какъвто и да е той, ни е скъп и ценен.
Минава време. Разногласия във възгледите и действията разделят пътищата ни с близкия човек. Подаръкът му вече свързваме с болка и разочарование. В пристъп на обида и гняв, подклаждани от глупавото чувство, че сме излъгани и предадени, изхвърляме така ценената доскоро вещ.
Подаръкът обаче не е от времето на болка и разочарование, а от преди това – от миговете на споделена радост и доверие. Да го изхвърлим означава, че не държим на собствените си чувства. Означава, че избираме разочарованието пред радостта. И е изява на неблагодарност към щастието.
Спазвай дистанция
Човек не се дистанцира от хората и нещата, които не харесва, чрез неодобрение. Едно е да си далеч, друго е да казваш, че си.
Дистанция се създава чрез промяна на духа. Разстоянието между нас и това, което не ни харесва, се увеличава с израстването на вкусовете и нравствеността ни.
Полезно е да помним, че смисълът на живота не е толкова във външните успехи, а по-скоро във вътрешните усилия. Понякога проблемът ни не е, че общуваме или действаме в некултурна среда, а че не успяваме да се държим на висота.
Да бъдеш полезен
Преди човек да бъде полезен на братята си, той трябва да развие сетива да различава кое е правилно и полезно и кое неправилно и следователно вредно. Това различение се осъществява от нравствените сетива.
Тези за разлика от физическите ни сетива са вродени само в някаква степен, но могат да се развиват. Преди да го сторим духът ни е сляп, глух и безпомощен.
Парадоксалността на живота
Морган Скот Пек учи, че ако едно твърдение не е парадоксално, то не е истина. Според него животът е парадоксален по своята природа. Да разгледаме следния пример:
За да постигнем нещо значимо, трябва да имаме самочувствие. Но, за да има човек самочувствие, трябва да е постигнал нещо значимо, нали така? Тогава кое е първото – самочувствието или постижението?
Вярно е да кажем, че огромно самочувствие трябва да предхожда огромното постижението. Също е вярно, че да имаш огромно самочувствие без да си постигнал нещо огромно в живота е невъзможно. Парадоксално.
Истината често е парадоксална. Човек трябва да се научи да синтезира полярностите, да ги съвместява и надхвърля в действията си.